Австралия.

Австралия е най-малкият континент на Земята. Тя е разположена в южното полукълбо. Съседните страни на Австралия са Нова Зеландия на югоизток и Индонезия, Папуа Нова Гвинея и Източен Тимор на север и Соломонови острови, Вануату и Нова Каледония на североизток. Името 'Австралия' идва от латинската фраза terra australis incognita,което значи непозната южна земя.

Най-малко 40 000 години преди откриването от европейците в края на 18 век, Австралия е била обитавана от коренните австралийци,които принадлежали към повече от 250 езикови групи. Континентът е открит от холандски изследователи през 1606 г. Постепенно населението нараства.

Австралия е просперираща развита държава, тринадесетата по големина икономика в света. Австралия е член на Организацията на обединените нации, Г-20, Общността на нациите, ANZUS, ОИСР, APEC, Форума на тихоокеанските острови и на Световната търговска организация.

След откриването на континента Австралия той започва често да бъде наричан Terra Australis. Името Австралия и популяризирано от британския изследовател Матю Флиндърс, който настоява за официалното му приемане още от 1804 година. В своя книга от 1814 година по настояване на издателя той използва по-разпространеното име Terra Australis, но в бележка под линия отбелязва: „Ако бих си позволил някаква промяна на първоначалния термин, това би било преобразуването му в Австралия; тъй като е по-приятен за ухото и наподобява имената на другите големи части от земята. През следващото десетилетие наименованието постепенно се налага.

На север Австралия се доближава до Азия чрез Малайския архипелаг. Най-високият и връх е Косцюшко (2228 m), разположен в Австралийските Алпи.В Австралия има изключително много пустини — голямата пустиня Виктория, Голямата пясъчна пустиня, пустинята Гибсън, пустинята Танами, пустинята Симпсън. Климатът в северна Австралия е субекваториален, с дъждовен и сух сезон и високи температури през цялата година. 

Първите обитатели на Австралия били аборигените, които мигрирали там преди повече от 40 000 години от югоизточна Азия. 

Почти 90% от 22-милионното население на Австралия е с европейски произход. Поколения наред основният поток от имигранти е съставен от англичани и ирландци. 

Въпреки че в Австралия няма официален език, английският език е толкова широко разпространен и използван, че той де факто се приема за национален. 

Австралия няма официална религия. 

Австралия е парламентарна монархия. До началото на 20 век Австралийският съюз е колония на Великобритания. Страната получава независимост през 1931 г.

Австралийската икономика е просперираща пазарна икономика по западен образец, с брутен вътрешен продукт на глава от населението малко по-висок от този на Великобритания, Францияи Германия.

Развита е промишлено-аграрната структура, като важно значение имат чуждестранните капитали. Тук животновъдството е водещо, като подотрасъла овцевъдство извежда Австралия на първо място по производство и износ на вълна в света. Значителен е броят на едрият рогат добитък, свинете, конете, камилите и птиците. Много добре е развит и риболовът.

Океания е географски регион, състоящ се от много държави и територии, предимно острови в Тихия океан и в близост до него. Обикновено в региона се включват части от Австралазия, като Австралия, Нова Зеландия и Нова Гвинея, както и целия или части от Малайския архипелаг. 

Географията на Океания се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази. 

Общата площ на Океания е около 9 милиона km², а населението ѝ е около 39 милиона души, като 85% от площта и 54% от населението се намират на континента Австралия. Най-високата точка (5030 m) е връх Джая на остров Нова Гвинея. Климатът е предимно субекваториален и екваториален.Броят на населението на Океания възлиза на около 10 млн. души. Териториалната им разпръснатост е специфична за този регион. Характерна особеност за населението на Океания е пъстрият расов и етнически състав. Коренните жители на най-големият остров в Океания — Нова Гвинея, са папуасите, а на остров Нова Зеландия — маорите. Местното население на Нова Каледония са канаките. Населението на някои от островите на Океания е главно с англо-саксонски произход. Поради географските и демографските особености на Океания, основната част от стоковата продукция да се формира от риболова и земеделието — кокосови орехи, кафе, какао, подправки.

Сидни - Архитектурната гордост на Австралия           

Построен на обширния залив Джаксън - един от най-красивите заливи в света,град Сидни се е превърнал в най-многолюдния град на страната и в най-важният търговски,промишлен,транспортен,

културен и образователен център в Австралия.Сидни е и важна туристическа дестинация,която привлича над 4,9 млн. туристи годишно.

Той е столица на щата Нов Южен Уелс.Именно тук се основава първото британско селище на австралийска земя.Денят на пристигането на първите заселници е националният празник на Австралия.

Търговската и промишлената част на града са свързани чрез най-големия своден мост в Австралия - "Харбър бридж".Мостът е построен през 1923 г.Общата му дължина е 1149 м, а височината на страничната арка е 503 м.По моста минават 8 автомобилни платна,2 жп линии,тротоар и велосипедна алея.Наричан е от местното население "кобилицата".

Най-известната сграда в Сидни,а както и в цяла Австралия е операта.Тя е разположена почти в самия център на пристанището,на брега на скалист нос.Тя напомня на огромни,издути от бриза платна или на бели перлени миди,поклащани от морските вълни.Проектирани са от финландския архитект Ове Аруп.Архитектурният проект е изработен с международен конкурс,организиран в края на 50 - те години на ХХ в.Завършена е през 1973 г.Освен оперната сцена в нея се помещават още две театрални сцени,концертна зала,ресторанти,киносалони,художествени галерии и библиотека.

Номинирана е за едно от Новите седем чудеса на света,стига до финалите,но не успява да се класира сред първите седем.

Именно пристанищният мост и Операта в Сидни са най-известните австралийски символи за напредъка на страната.

Много посещаван е Австралийският музей,основан през 1827 г.В него са събрани големи колекции с природонаучен,исторически и етнографски характер.

В Сидни има уникален спортен комплекс,построен за Олимпийските игри,проведени в града през 2000 г.Тогава 10 651 атлети от цял свят вземат участие в над 300 спортни състезания.

В близост до Сидни се намират много живописни морски курорти.Покрай брега е и част от Източноавстралийските Алпи с неголеми,но дълбоки езера,буйни реки и водопади.В тесните речни долини минават туристическите пътища с тесни шосета.Плажовете и тези интересни планински места привличат за краткотраен и по-продължителен отдих туристите.

Улуру  

 

Масивен хълм от червен пясъчник се издига в самотно великолепие сред пясъчната пустош в слабонаселените части на Австралия.До 1870 г. Айърс Рок е непознат за европейците. Тогава Ърнест Джайлс и Уилям Гос предприемат пътешествие из местността. Те кръщават скалата на името на Хенри Айърс, по онова време премиер на Южна Австралия.Представлява хълм от пясъчник, издигнат от движенията на земната кора преди 500 милиона години. В основата си скалата е с диаметър 10 км, а плоският му връх – висок 348 м. над обкръжаващата го повърхност. На дневна светлина Айърс Рок блести с променящи се отблясъци. При пукването на зората скалата е оранжева от изгрева на слънцето. Сенките в ранната утрин и придават ръждив оттенък, а по пладне тя вече е кехлибарено червена.

Местните австралийски аборигени, известни като анангу, наричат Айърс рок „Улуру”. Това място е свещено за тях от хилядолетия. От 1985 г. скалата е част от Национален парк „Улуру”, собственост на аборигените. За тях районът е мястото, където се сливат пътеките на техните предци и всяка частица от скалите, всеки камък и пещера са от свещена значимост.В парка се изпълнява сложната комплексна задача да се съхрани уникалнта природа, културата и традициите на аборигените в условията на все по-нарастващия туристически поток.

Понастоящем районът е посещаван от 500 000 туристи ежегодно. Разходка около скалите трае 4 часа, но те могат да се обиколят по-бързо с мотоциклет. Сред кратките маршрути е Лиру, където аборигените са поставили надписи с обяснения за бита си. Изкачването на върха отнема 2 часа и е позволено само ако темперетурите са под 38 градуса, но това е в противоречие с разбиранията на местните, които не подкрепят подобни начинания.Посетителите биват посрещнати с вековния поздрав „Пукулпа пиджама Анангуку Нгуракту”, което значи „Добре дощли в земята на Аборигените!”

Френска Полинезия - Сладки сънища за екзотични морета 

Архипелазите на Френска Полинезия,управлявани от Париж,са разположени в центъра на Тихия океан,по средата на пътя между Южна Америка и Австралия.Климатът е влажен тропичен.Средните температури през януари са 27 градуса,а през юли - 25 градуса.

Във Френска Полинезия целогодишно пристигат туристи,привлечени от рекламите на туристическитеагенции,които хвалят слънчевото време и топлите води.Когато в Европа е лято,на Таити е задушно и често има бури и дъждове,най-вече на източния бряг,непрестанно брулен от ветрове.За тези,които искат да избегнат тълпата и не се притесняват от липсата на асфалтирани пътища,идеално място за почивка са Маркизките острови и особено остров Хива Оа.За гмуркачите,които не се боят от акули и баракуди,най-подходящ е атолът Рангироа от архипелага Туамоту.Това е Един от най-големите атоли в света,чиито води гъмжат от големи риби.

Ако Райската градина беше в океана,тя със сигурност щеше да е разположена на островите на Френска Полинезия.Този отвъдморски френски департамент включва около 118 острова и атола.Най-големият от архипелазите е архипелагът Дружествени острови.Разположен е на запад и в състава му влизат любимите на туристите острови Бора Бора,Муреа и Таити с административен център Папеете.За съжаление пътешествието дотук изисква солидни финанси.Френска Полинезия е икономически зависима от Франция,а таксите за продуктите и услугите са много високи.Това се отразява на цените в хотелите и ресторантите.Повечето полинезийци работят в администрацията и туризма или живеят благодарение на даровете на морето.Освен риболова,важна роля играе и отглеждането на стриди.Тази дейност се развива най-вече на архипелага Туамоту,разположен в центъра на Френска Полинезия.

Без съмнение черешката на тортата си остава любимият на богатите туристи тропичен райски остров Бора Бора.Неговите вликолепни плажове,оградени от палмови гори,а откъм морето - живописни коралови рифове привличат по над 200 000 души годишно.

Южната граница на Френска Полинезия представляват архипелазите Тубуаи и Гамбие,а северната - Маркизките острови,станали известни благодарение на знаменития френски художник Пол Гоген.Уморен от цивилизацията,в края на XIX в. той заживява първо в Таити,а после на Хива Оа,един от Маркизките острови,където умира през 1903 г.

Островите на Френска Полинезия осигуряват идеални условия за отдих,гмуркане и сърфинг.Местната кухня (комбинация от френската изисканост и тропочески подправки) ще очарова и най-придирчивите чревоугодници.