Южна Америка.

Южна Америка  е континент, по-голямата част от който се намира в южното полукълбо. Пресича се от екватора. Намира се между два океана — Тихия и Атлантическия. Свързан е със Северна Америка от неотдавна, когато се образува Панамският провлак. Андите, които са сравнително млада (в геологичен смисъл) и неспокойна (в сеизмологичен смисъл) планинска верига, се простират по западната част на континента. По-голямата част от земите в Южна Америка на изток от Андите са тропични дъждовни гори. Там е огромният водосборен басейн на река Амазонка. Южна Америка е на четвърто място по площ и на пето по население. Европейците откриват континента в началото на 16 век, при плаването на Америго Веспучи. Причината двете Америки да са кръстени на този мореплавател е, че той пръв предполага че новооткритите земи са част от нов континент, както и на таланта му да опише и популяризира пътешествието си. Площ - 17 819 000 кв. км. Население - 379 500 000 души (2005 г.) Държави - 12 Ангуила Антигуа и Барбуда Аржентина Аруба Барбадос Боливия Бразилия Венецуела Гваделупа Гаяна Гренада Доминика Доминиканска Република Еквадор Кайманови о-ви Кокосови о-ви Куба Мартиника Монтсерат Парагвай Перу Пуерто Рико Санта Лусия Тринидад и Тобаго Уругвай Фолкландски о-ви Хаити Чили Ямайка Колумбия Суринам Френска Гвиана  Мачу Пикчу  Мачу Пикчу е град-крепост на инките от 14-15 в. Руините на града са разположени на височина около 500 м. над долината на река Урубамба в подножието на вр. Мачу Пикчу. Испанските конквистадори не успели да завладеят последната столица на инките. Днес наричат изгубеният град на инките Мачу Пикчу “осмото чудо на света” и той напълно заслучено е най-забележителният обект не само в Перу, но и в цяла Южна Америка. През 1983 г. този уникален паметник на древната архитектура е обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Но само преди около 95 години никои и не подозирал за неговото същестевуване. За негов откривател се счита младият американски историк, ученият от Йелският университет Хирам Бингхам. Идеята на намери изгубените съкровища на инките толкова го запалила, че съставил експедиция от специалисти и през 1911 г. заминал за долината на Урубамба. След множество несполучливи опити и неверни следи, веднъж Бингхам попаднал на едно 11-годишно индианче, което му обещало срещу известтно възнаграждение да заведе експедицията в някъв каменен град. Групата последвала момчето обраслите с тропическа гора стръмни склонове и на 500 м над реката, в района на два високи върха, които индианчето наричало на кечуа Мачу (Старият) и Хуайна (Младият), експедицията открила сред девствената зеленина десетки каменни сгради, храмове, крепостни стени и къщи. Те разбрали, че в този фантастичен индиански град не бил стъпвал кракът на белокож и му дали името Мачу Пикчу,както младежът наричал един от върховете. Днес от Куско до Мачу Пикчу може да се стигне само с влак. Преди врепе по този маршрут е летял и хеликоптер, но сега полетите са преустановени. Класическият начин е да минеш пеша по пътеките на инките за около 4 дни, но изисква сериозна физическа подготовка и подходяща екипировка. Когато гледаш Мачу Пикчу, не можеш да не изпиташ възхищение от уменията на древните строители. Градът е разположен е разположен по планинските склонове, прорязани от мнощество тераси, върху които се намират отделните сгради. На терасите има и напоявани градини, където инките отглеждали зеленчуци и др. култури. Който поиска да обиколи и разгледа целия град, трябва да се изкачва и слиза по три хиляди стъпала. Съществуват различни версии какъв всъщност е бил Мачу Пикчу – крепост или дворец, а можеби женски манастир. Факт е, че при намерените 173 скелета,150 от тях са женски. Както създаването, така и изчезването на града крият много тайни. В центъра на Мачу Пикчу  е грамовият комплекс с три големи храма, а недалеч е Храмът на слънцето с полукръгла кула. Под тези храмове има пещера, където са били погребвани знатните инки. Човек, замаян от видяново, не може да не се съгласи с думите, казани за това невероятно място : “Древните инки са разбирали, че душата на човека иска по-голям простор, отколкото тялото му”